Телеметрични изследвания
Телеметрията е един от модерните методи за проучване на миграцията на птиците и БДЗП е новатор в това отношение в България. През последните четири години екипи от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) и Тръста за водолюбивите птици и влажните зони (WWT) от Великобритания направиха три успешни опита за улавяне на червеногуши гъски и поставяне на GPS (радио) и сателитни предаватели. Уникалнoто по мащабите си изследване, целящо проследяването на поведението и движението на птиците в района на традиционното им зимовище около езерата Шабла и Дуранкулак и проследяване на миграционните пътища, се провежда в рамките на проект „Опазване на зимуващата популация на червеногушата гъска“, финансиран от програма LIFE+ на ЕС.
Чрез GPS предавателите се събира детайлна информация за придвижването на птиците в района през зимните месеци, докато сателитните дават възможност да се проследи миграцията на гъските по целия им прелетен път до Сибир. Това е един ключов етап от близо 20-годишните проучвания на червеногушата гъска, извършвани от БДЗП в района на Приморска Добруджа. Неслучайно съобщенията за нашия успех обиколиха Европа и станаха водещи новини във водещи медии във Великобритания.
От трите успешни опита беше събрана обнадеждаваща по обем информация от маркираните червеногуши гъски. Данните от предавателите показват, че след закриването на ловния сезон в края на януари гъските се придържат основно в непосредствена близост до езерата. С едно-две изключения гъските на практика не нощуват в морето през февруари (когато няма лов), което показва и влиянието на безпокойството през ловния сезон върху поведението на гъските.
Една от целите на маркирането с GPS радиопредаватели е да се събере подробна информация за поведението на гъските в района, как използват местата за нощуване и каква е възимовръзката с местата за хранене, данни за височина и скорост на полета и т.н. Събраната информация на практика ни дава възможност „да погледнем в спалнята“ на гъските и да научим важни подробности от живота и поведението им – колко далече летят, за да се хранят, кога „отиват да спят“, кога отиват на „закуска“, кои места избягват. Всичко това ще научим, когато се анализират събраните данни.
След напускането на територията на проекта губим връзка с радиопредавателите, но остава информацията от сателитните предаватели. На тях разчитахме да покажат основните места на стациониране на гъските по време на миграцията им към местата на гнездене, за да можем да предложим адекватни мерки за опазването им.
