300 МИЛИОНА ПТИЦИ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ СА ИЗЧЕЗНАЛИ ОТ 1980 ДО ДНЕС
17.07.2012
Колко още трябва да изчезнат преди да променим подхода на Общата селскостопанска политика?
Брюксел съобщава, че Европа е изгубила 300 милиона птици от 1980 до 2010 г. Широкоразпространените видове птици в селскостопанските земи продължават да намаляват в Европа. Тази новина идва в навечерието на значим обществен дебат, организиран от Европейската комисия и новото Кипърско председателство на ЕС. В рамките на този дебат политици се опитват да получат подкрепа за т.нар. ”зелена реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП)”.
Европейската Комисия е предложила реформа на Общата селскостопанска политика, които предстои да бъдат разгледани от Съвета на Европа и Европейския Парламент. Сегашната ОСП води до редица дейности, които вредят на околната среда и най-вече на биоразнообразието. От една страна се унищожава ценна среда за птиците и хората чрез интензификацията в селското стопанство, свързана основно с прекомерна употреба на химикали и загуба на разнообразието на местообитания. От друга страна, състоянието на природната среда се влошава при изоставянето на традиционните земеделските практики в земите с висока природна стойност (ВПС), което е резултат от неумението ни да променим сложната социално-икономическа среда в тези ценни територии.
За да се оцени състоянието на биоразнообразието в земеделските земи, се ползват различни индикатори. Индикаторът за състоянието на птиците в този тип среда е най-добрият съществуващ индикатор за оценка на състоянието на екосистемата. Наскоро публикувани резултати показват, че много видове са на най-ниското си ниво откакто е започнал мониторинг на популациите им. Според д-р Йън Бърфийлд, завеждащ отдел „Изследвания и данни” в БърдЛайф Европа „Птиците на земеделските земи продължават да намаляват с обезпокоителни темпове в целия Европейски съюз. Въпросът е: Колко дълго можем да си позволим да пренебрегваме тези тенденции?”.
Индикаторът за състоянието на птиците на земеделските земи (FBI) в Европа обединява тенденциите в популациите на 37 вида. От тях 22 намаляват и само 6 вида се увеличават, а други 6 са със стабилно състояние и 3 вида са с неизяснена тенденция на популацията им. Общо за Европа, индикаторът показва спад от 52% от 1980 г. насам. Това се равнява на загубата на над 300 милиона птици от земеделските земи през последните 3 десетилетия – въпреки усилията на много фермери, милеещи за природата и природозащитни организации. Сред най-значимите загуби са тези на скореца – 40 милиона птици, полската чучулига – 39 милиона птици, полското врабче – 38 милиона птици и др. Всички цифри са за периода 1980 – 2010 г. може да намерите на
страницата на Общоевропейската схема за мониторинг на широкоразпространените видове птици.
„Може да попитате какво от това, че сме загубили 300 млн. птици, ако не сте любител на птиците”, казва д-р Ричард Грегъри, ръководител на проекта в Кралското дружество за защита на птиците, Великобритания „всъщност загубата на птици показва пренебрежението на обществото към природата и нейната ценност в по-широк план. Все повече хора разбират, че загубата на биоразнообразие може да повлияе на качеството на живота и икономиката директно и индиректно чрез загубата на екосистемните услуги, от които всички ние зависим. Ние пренебрегваме загубата на биоразнообразие за собствена сметка.”
Данните са получени от 25 страни в Европа, сред които е и България. У нас състоянието на птиците е аналогично с това в Европа. Птиците на земеделските земи у нас намаляват с 16% за шестгодишния период 2005-2010 г. Тази негативна тенденция продължава от предходната оценка, когато същите птици намаляваха с 9%. Останалата част от резултатите може да намерите в
Доклада, който Българско дружество за защита на птиците публикува през 2012 г.
БърдЛайф отстоява позицията, че тези негативни тенденции могат да бъдат променени единствено ако цялата ОСП приеме един по-екологичен вид. Това включва въвеждането на строги мерки, които да засягат всички ключови законодателни актове в областта на околната среда и земеползването. Такива са: въвеждане на задължителен „зелен компонент” към директните плащания за единица площ по първи стълб на ОСП, които са свързани с основните земеделски практики; силна втора ос на Програмата за развитие на селските райони, която съдържа мерки и завишени плащания за компенсиране на фермерите, които поемат допълнителни ангажименти извън базовите земеделски практики, насочени към подобряване състоянието на околната среда и местообитания на видовете птици свързани със земеделските земи. Такива реформи ще обезпечат ОСП, така че да се постигнат по-добри резултати спрямо вложените средства в период на финансова криза, когато гражданите на ЕС имат още по-големи очаквания всяко евро да бъде разумно изхарчено.
БърдЛайф се надява, че настоящата информация за състоянието на птиците ще помогне на политиците и заинтересованите страни да направят реални стъпки към по-добра земеделска политика. Консултациите, които ще се състоят на 13 юли наистина трябва да бъдат консултации между политиците от ЕС и гражданите на ЕС, за да се пристъпи към устойчива ОСП, която осигурява дългосрочна стабилност и качество на хранителните ресурси като същевременно щади околната среда.
Колко още трябва да изчезнат преди да променим подхода на Общата селскостопанска политика?
Брюксел съобщава, че Европа е изгубила 300 милиона птици от 1980 до 2010 г. Широкоразпространените видове птици в селскостопанските земи продължават да намаляват в Европа. Тази новина идва в навечерието на значим обществен дебат, организиран от Европейската комисия и новото Кипърско председателство на ЕС. В рамките на този дебат политици се опитват да получат подкрепа за т.нар. ”зелена реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП)”.
Европейската Комисия е предложила реформа на Общата селскостопанска политика, които предстои да бъдат разгледани от Съвета на Европа и Европейския Парламент. Сегашната ОСП води до редица дейности, които вредят на околната среда и най-вече на биоразнообразието. От една страна се унищожава ценна среда за птиците и хората чрез интензификацията в селското стопанство, свързана основно с прекомерна употреба на химикали и загуба на разнообразието на местообитания. От друга страна, състоянието на природната среда се влошава при изоставянето на традиционните земеделските практики в земите с висока природна стойност (ВПС), което е резултат от неумението ни да променим сложната социално-икономическа среда в тези ценни територии.
За да се оцени състоянието на биоразнообразието в земеделските земи, се ползват различни индикатори. Индикаторът за състоянието на птиците в този тип среда е най-добрият съществуващ индикатор за оценка на състоянието на екосистемата. Наскоро публикувани резултати показват, че много видове са на най-ниското си ниво откакто е започнал мониторинг на популациите им. Според д-р Йън Бърфийлд, завеждащ отдел „Изследвания и данни” в БърдЛайф Европа „Птиците на земеделските земи продължават да намаляват с обезпокоителни темпове в целия Европейски съюз. Въпросът е: Колко дълго можем да си позволим да пренебрегваме тези тенденции?”.
Индикаторът за състоянието на птиците на земеделските земи (FBI) в Европа обединява тенденциите в популациите на 37 вида. От тях 22 намаляват и само 6 вида се увеличават, а други 6 са със стабилно състояние и 3 вида са с неизяснена тенденция на популацията им. Общо за Европа, индикаторът показва спад от 52% от 1980 г. насам. Това се равнява на загубата на над 300 милиона птици от земеделските земи през последните 3 десетилетия – въпреки усилията на много фермери, милеещи за природата и природозащитни организации. Сред най-значимите загуби са тези на скореца – 40 милиона птици, полската чучулига – 39 милиона птици, полското врабче – 38 милиона птици и др. Всички цифри са за периода 1980 – 2010 г. може да намерите на страницата на Общоевропейската схема за мониторинг на широкоразпространените видове птици.
„Може да попитате какво от това, че сме загубили 300 млн. птици, ако не сте любител на птиците”, казва д-р Ричард Грегъри, ръководител на проекта в Кралското дружество за защита на птиците, Великобритания „всъщност загубата на птици показва пренебрежението на обществото към природата и нейната ценност в по-широк план. Все повече хора разбират, че загубата на биоразнообразие може да повлияе на качеството на живота и икономиката директно и индиректно чрез загубата на екосистемните услуги, от които всички ние зависим. Ние пренебрегваме загубата на биоразнообразие за собствена сметка.”
Данните са получени от 25 страни в Европа, сред които е и България. У нас състоянието на птиците е аналогично с това в Европа. Птиците на земеделските земи у нас намаляват с 16% за шестгодишния период 2005-2010 г. Тази негативна тенденция продължава от предходната оценка, когато същите птици намаляваха с 9%. Останалата част от резултатите може да намерите в Доклада, който Българско дружество за защита на птиците публикува през 2012 г.
БърдЛайф отстоява позицията, че тези негативни тенденции могат да бъдат променени единствено ако цялата ОСП приеме един по-екологичен вид. Това включва въвеждането на строги мерки, които да засягат всички ключови законодателни актове в областта на околната среда и земеползването. Такива са: въвеждане на задължителен „зелен компонент” към директните плащания за единица площ по първи стълб на ОСП, които са свързани с основните земеделски практики; силна втора ос на Програмата за развитие на селските райони, която съдържа мерки и завишени плащания за компенсиране на фермерите, които поемат допълнителни ангажименти извън базовите земеделски практики, насочени към подобряване състоянието на околната среда и местообитания на видовете птици свързани със земеделските земи. Такива реформи ще обезпечат ОСП, така че да се постигнат по-добри резултати спрямо вложените средства в период на финансова криза, когато гражданите на ЕС имат още по-големи очаквания всяко евро да бъде разумно изхарчено.
БърдЛайф се надява, че настоящата информация за състоянието на птиците ще помогне на политиците и заинтересованите страни да направят реални стъпки към по-добра земеделска политика. Консултациите, които ще се състоят на 13 юли наистина трябва да бъдат консултации между политиците от ЕС и гражданите на ЕС, за да се пристъпи към устойчива ОСП, която осигурява дългосрочна стабилност и качество на хранителните ресурси като същевременно щади околната среда.
