ГОЛЯМА БЕЛОЧЕЛА ГЪСКА, УЛОВЕНА ДО ТЮЛЕНОВО ПРЕЗ ЯНУАРИ, БЕ ОТКРИТА В УНГАРИЯ
25.11.2011
Миналия януари екип от WWT и БДЗП извърши първия успешен опит за улавяне на диви гъски чрез изстрелване на мрежи в България. Една от големите белочели гъски (
Anser albifrons), които бяха уловени в нивите близо до с. Тюленово бе открира този ноември в Унгария. Гъската с нашийник с буквен код “BAB” е наблюдавана на 15 ноември 2011 г. в комплекс от влажни зони в югоизточна Унгария. Гъската е млада женска птица, уловена и маркирана в рамките на научно-изследователски дейности по проект на БДЗП LIFE + „Безопасно място за червеногушата гъска”, в сътрудничество с Пан-европейския проект за маркиране на големи белочели гъски, координиран от немския ни колега Хелмут Крукенберг. Птицата е разпозната от местен орнитолог – Ксаба Баркоци. Това е първото наблюдение на гъска, маркирана миналата зима и показва, че птицата е оцеляла по време на опасния прелет през ловните територии на Русия и Казхстан през пролетта до гнездовата й територия в Арктическа Русия.
Наблюдението на тази гъска в Унгария е интересно по много причини. Преди всичко, то подсказва, че птицита може да е избрала ново място за зимуване този сезон – в Унгария. То също разкрива връзка между гъшите популации, наблюдавани през зимата в България и Унгария. Според очертанията на миграционния маршрут, големите белочели гъски, зимуващи в България, принадлежат към популацията, ползваща Понтийско – анадолския прелетен път, докато унгарските птици са към популацията, ползваща Панонския път. Макар и често да се наблюдава обмен между съседни популации, все още съществуват неясноти относно големите числености от белочели гъски и малките ята червеногуши гъски, които се появяват през октомври и ноември в низините на Свищов и Белене, където се задържат до декември / януари и после изчезват. До скоро се смяташе, че тези птици се придвижват обратно към делтата на Дунав и българската част на Добруджа, но ситуацията може да се окаже различна. Това ново наблюдение предизвиква предположения, че големите белочели гъски може би всъщност се придвижват по р. Дунав до Унгария. Още повече, че малки ята червеногуши гъски също редовно зимуват в Унгария и това може да са същите птици, които изчезват от района на Свищов в началото на зимата. Голяма белочела гъска със сателитен предавател, наречена Гюла, миналата пролет прелетя наблизо на път от Унгария, през Черно море, до Калмикия, показвайки връзката между популациите през пролетната миграция. Следователно между гореспоменантите две популации може да съществува много по-голямо припокриване, отколкото смятахме досега, но за да установим степента му се нуждаем от още такива наблюдения и данни.
Изразяваме искрената си благорадност към Българска орнитологична централа и Др. Борис Николов за предоставената информация и се надяваме на сътрудничество с проекта ни и занапред.
Миналия януари екип от WWT и БДЗП извърши първия успешен опит за улавяне на диви гъски чрез изстрелване на мрежи в България. Една от големите белочели гъски (Anser albifrons), които бяха уловени в нивите близо до с. Тюленово бе открира този ноември в Унгария. Гъската с нашийник с буквен код “BAB” е наблюдавана на 15 ноември 2011 г. в комплекс от влажни зони в югоизточна Унгария. Гъската е млада женска птица, уловена и маркирана в рамките на научно-изследователски дейности по проект на БДЗП LIFE + „Безопасно място за червеногушата гъска”, в сътрудничество с Пан-европейския проект за маркиране на големи белочели гъски, координиран от немския ни колега Хелмут Крукенберг. Птицата е разпозната от местен орнитолог – Ксаба Баркоци. Това е първото наблюдение на гъска, маркирана миналата зима и показва, че птицата е оцеляла по време на опасния прелет през ловните територии на Русия и Казхстан през пролетта до гнездовата й територия в Арктическа Русия.
Наблюдението на тази гъска в Унгария е интересно по много причини. Преди всичко, то подсказва, че птицита може да е избрала ново място за зимуване този сезон – в Унгария. То също разкрива връзка между гъшите популации, наблюдавани през зимата в България и Унгария. Според очертанията на миграционния маршрут, големите белочели гъски, зимуващи в България, принадлежат към популацията, ползваща Понтийско – анадолския прелетен път, докато унгарските птици са към популацията, ползваща Панонския път. Макар и често да се наблюдава обмен между съседни популации, все още съществуват неясноти относно големите числености от белочели гъски и малките ята червеногуши гъски, които се появяват през октомври и ноември в низините на Свищов и Белене, където се задържат до декември / януари и после изчезват. До скоро се смяташе, че тези птици се придвижват обратно към делтата на Дунав и българската част на Добруджа, но ситуацията може да се окаже различна. Това ново наблюдение предизвиква предположения, че големите белочели гъски може би всъщност се придвижват по р. Дунав до Унгария. Още повече, че малки ята червеногуши гъски също редовно зимуват в Унгария и това може да са същите птици, които изчезват от района на Свищов в началото на зимата. Голяма белочела гъска със сателитен предавател, наречена Гюла, миналата пролет прелетя наблизо на път от Унгария, през Черно море, до Калмикия, показвайки връзката между популациите през пролетната миграция. Следователно между гореспоменантите две популации може да съществува много по-голямо припокриване, отколкото смятахме досега, но за да установим степента му се нуждаем от още такива наблюдения и данни.
Изразяваме искрената си благорадност към Българска орнитологична централа и Др. Борис Николов за предоставената информация и се надяваме на сътрудничество с проекта ни и занапред.
